Как детството на момичето слага отпечатък на бъдещото майчинство

Вярваме в общоприетото твърдение, че майчинският инстинкт е вроден. Това се оказва истина за някои. Други успяват да заобичат детето си едва след време. Трети обаче не успяват, доказват изследвания. 
Известно е, че по време на бременността се активира дял от мозъка, който отговаря за емпатията, тревожността и социалното взаимодействие. Този процес, комбиниран с ключовия хормон на бременността окситоцин, ражда желанието на майката да се грижи за бебето си.
След раждането концентрацията на окситоцин достига своя връх, като по този начин се

засилва естественият инстинкт

Той е много силен при някои жени. Други не могат да се насладят на майчинството. И вътрешно се чувстват виновни: „Каква майка съм, ако не обичам детето си?“

Корените на този проблем обаче са много по-дълбоки.
Отношението на бъдещата майка към раждането и към децата,

се кодира още в детството ѝ,

докато тя се формира като личност.

Снимка: Getty

То се влияе от житейския опит, който момичето трупа през годините, от нейните отношения със собствената ѝ майка, от желанието за деца в ранна възраст.
Ако в детството и в юношеството си тя е проявяла отношение и към бебета и малки деца, имала е желание да се занимава и да се грижи за тях, когато стане майка естественият инстинкт се отключва по-лесно. Защото всички тези фактори са повлияли и са променяли хормоналните ѝ нива. Те влияят и на психологическото ѝ състояние по време на бременността, обясняват учените.
Проблеми във взаимоотношенията, финансови затруднения, тревожност и депресия могат да повлияят на чувството на любов и привързаност към бебето след раждането.
Това е научното обяснение защо всички жени имат различно отношение към майчинството и изпитват смесени чувства към бебето си.

Мона Василева